The Gruffalo, Julia Donaldson, Axel Scheffler
Възраст: от 2 години
Който има малки деца трябва да се примири с факта, че е подложен на едно безкрайно четене на една и съща книжка вечер след вечер, по няколко пъти на вечер. Ето една, която няма да ви омръзне да разлиствате: "The Gruffalo", преведена на български със заглавието „Грузулак“, е забавната история за едно симпатично и остроумно мишле, което, разхождайки се из гората, се натъква на опасни ситуации.
Преди време ни беше на гости един приятел и се случи, че същата вечер със сина ми четохме точно нея преди сън. Две седмици по-късно го чух да пита годеницата си: „Ти познаваш ли Грузулак? Не познаваш Грузулак?“, а известно време след това бяха отскочили да ни видят и ентусиазирано и я прочете.
Ако тази книга се харесва толкова много на малки и на големи, една от причините със сигурност са неповторимите илюстрации на Аксел Шефлър, които веднага грабват окото и които с всяко разлистване ще заобичвате все повече. Ще ви спомена само, че първоначално имахме джобния формат, но след като видяхме големия вариант с рисунките на две страници, с извинение, че е за подарък взехме и него.
Успехът на „Грузулак“ безспорно се дължи и на фабулата, напомняща старинна приказка, но най-вече факта, че е написана в духовити и безкрайно сладкодумни рими, които с лекота поддържат един забавен и увлекателен ритъм. Този стил, така характерен за авторката Джулия Доналдсън, безпогрешно ще разпознаете разгръщайки и други нейни произведенията, за който със сигурност ще говорим по нататък; засега обаче ще се въздържа от разкази за вещици, гиганти, охльови и китове и ще се върна към нашата история.
И така едно горско мишле с наивен вид, но с остър ум разхождайки се из гората, среща една лисица, която с очевидно лакоми намерения го поканва на обяд. Мишлето вежливо откланя поканата, извинявайки се с една въображаема среща с измисления от него Грузулак. На въпроса кой е Грузулак, то описва едно възможно най-страховито чудовище, което редовно се гощава с панирани лисици и при тази новина лисицата се сеща, че всъщност е доста заета и се изпарява на мига. Мишлето, продължавайки по пътя, среща една сова, а по-късно една змия, коя от коя по-гладна, и на които успява да потуши кулинарните намеренията със същото извинение. Най-неочаквано обаче на пътя на мишлето се изпречва един огромен, разтреперващо страшен, истински Грузулак. Какво ще се случи по-нататък ще откриете сами, четейки с наслада тази история на едно малко мишленце сгушило се на топло и сигурно във вашата прегръдка.
Преди време ни беше на гости един приятел и се случи, че същата вечер със сина ми четохме точно нея преди сън. Две седмици по-късно го чух да пита годеницата си: „Ти познаваш ли Грузулак? Не познаваш Грузулак?“, а известно време след това бяха отскочили да ни видят и ентусиазирано и я прочете.
Ако тази книга се харесва толкова много на малки и на големи, една от причините със сигурност са неповторимите илюстрации на Аксел Шефлър, които веднага грабват окото и които с всяко разлистване ще заобичвате все повече. Ще ви спомена само, че първоначално имахме джобния формат, но след като видяхме големия вариант с рисунките на две страници, с извинение, че е за подарък взехме и него.
Успехът на „Грузулак“ безспорно се дължи и на фабулата, напомняща старинна приказка, но най-вече факта, че е написана в духовити и безкрайно сладкодумни рими, които с лекота поддържат един забавен и увлекателен ритъм. Този стил, така характерен за авторката Джулия Доналдсън, безпогрешно ще разпознаете разгръщайки и други нейни произведенията, за който със сигурност ще говорим по нататък; засега обаче ще се въздържа от разкази за вещици, гиганти, охльови и китове и ще се върна към нашата история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар